SeniorMännlichGroß
Пловдив, бул.България
Срещнах го в Асеновград по време на най-големия дъжд, с нашийник, скитащ се по улиците без посока и в окаяно състояние. Не спираше да ходи и не реагираше на нищо. Сърцето ме заболя от мъка и за мен беше изключено да го подмина и да го оставя в това състояние. 💔 От дългите опити да му привлека вниманието си помислих, че е сляп, защото очите буквално не му се виждаха от умора и глад. След дълго време умуване реших, че на повод ще ми е най-лесно да го откарам до най-близката ветеринарна клиника, която беше на около 15 минути пеша. Макар и премръзнал до мозъка на костите и без сили, той издържа геройски и не се спря през цялото време дотам. 🥺 Когато пристигнахме във ветеринарната клиника, го наметнахме с одеяло и буквално се свлече на пода от безсилие. Бяха направени биохимични изследвания, които за щастие бяха повече от добри. Има лека анемия, за която в момента приема добавки. Не знам как се беше стигнало до онова му състояние, но единственото, което искам в момента е да попадне при съвестни хора, които истински да го обичат и да се грижат за него! 🤍 След десет дни всеотдайни грижи, витамини, пълноценна храна и почивка мога да кажа, че не прилича на кучето, което срещнах. Вече е жизнен и търси внимание. 🥺❤️