Аксел

Die Geschichte von Аксел

Здравейте мили приятели. Аз съм Аврил. Аз съм бившо без мидомниче от градският парк в Нова Загора. Не се знае как съм останал бездомен. Бях много плашлив и все се криех из най-гъстите храсталаци. Не се доверявах на никой, освен на една жена и в последствие на Майка и, които ме хранеха и обезпаразитяваха цялостно. Явно съм попречил на някои хора.. С помощта на нашите неспазващи закона институции един лош човек нелегално и насила ме отведе от скривалището ми и ме вкара в двора си, който е двора на ужасите. Прекарах много тежко, но все се надявах.... Надявах се че нещо ще се промени и ще се спася от там. Това се случи, защото добрата жена която идваше да ме храни в парка не е спряла да ме търси, докато ме намери... Спаси ме и помоли Диди от Фондацията Хепи Пет Фамилия, да ме гледа, докато намеря своят любящ човек. Много се надявам да го намеря. Като характер, поне това което Диди вижда в мен е, че много обичам деца и съм много нежен с тях. Към възрастни - когато някой е добър с мен, отвръщам със същото. Ако някой не ме харесва особено, аз пак отвръщам със същото и си го показвам като поръмжавам или позалайвам, но по малко. Предпочитам да съм в компанията на мил човек и остана ли сам съм тъжен. Просто имам нужда от постоянни любов и разбирателство, за да възвърна доверието и спокойствието си. То е като при вас хората, когато сте преживели много трудности, разлика няма. ПОКРАЙ ДИДИ ВЕЧЕ ПОЧТИ НАЦЯЛО СИ ВЪЗВЪРНАХ СИГУРНОСТТА, ЧЕ СЪМ ОБИЧАН И ТЯ Е СИГУРНА, ЧЕ С ЕДНИ ДОБРИ ХОРА ДО МЕН ЩЕ СЕ СПРАВЯМ С ВСИЧКО ВСЕ ПO-ДОБРЕ. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА БДЯ НАД ТЯХ И ДА МЕ ГУШКАТ, А АЗ ДА ГИ ОМАЙВАМ С МОИТЕ ЩУРИ, НЕВИННИ ИГРИ. САМО НА ОКОЛО ГОДИНКА СЪМ И СЪМ МНОГО ИГРИВ. Мислиш ли че ти си моят човек??! Диди ми каза, че който е харесал профила ми, може да дойде на гости да се запознаем и да видим дали ще си паснем